Ударение в слове нашарен

Шоколадената боя, блясъкът на лака, ярко - цветните изгледи на някакви високи къщи край езеро, зелените стръмни планини, жълтите ивици, меката пъстра копринена покривка и четвъртитият, тежък, майсторски изработен и умело наша́рен... — Marina Grigorʹevna Rozhnovskai︠a︡, Очерки по синтаксису болгарского литературного языка, 1979 год

Докато в старинния език няма почти нито следа от чужди думи, днешният народен говор поради най - различни чужди думи ( турски, каравлaшки, гръцки, албански ) е наша́рен, както просяшката дреха, с различни кръпки. — Изследвания За Историята На Българския Народ, 1969 год

наша́рен шарен, пъстър, напъст. рен, изпъстрен, разноцветен,, оцветен, обагрен, боядисан, пигментиран, прошарен нашенец земляк, -съотечественик, от нашите, сънародник, съгражданин, съселянин нашепвам ( поет. )... — Li͡u︡ben Nikolov Nanov, Bŭlgarski sinonimen rechnik, 1968 год

Както ще видят читателите от по - нататъшните ми разкази, той следва четата чак до Тетевенската планина и бе един от най - дързостните момчета и тогава, когато беше наша́рен с няколко куршума. — Zakhari Stoi͡a︡nov, Sŭchinenii͡a︡, 1965 год

... наше, наши. нашаря ( се ), нашариш, нашарих, нашарех, наша́рен ; нашарям ( се ), нашаряне ; нашарвам ( се ), нашарване. на шега ; нашёги ; на шега, на истина. нашенец, нашенци ; нашенка, нашенки ; нашенски. нашепна ( се )... — Stoi︠a︡n Romanski, Pravopisen rechnik na bŭlgarskii︠a︡ knizhoven ezik, 1958 год

Изпъстрен, наша́рен. Испестрить, рб, ришь, гл. свърши. Изпъстрям, нашарвам. Испестрять, яю, яешь, гл. несв. от Испестрить. Испечённый, прч. Изпечен. кВновь испечённый, новоизпечен. Испечь, екў, ечёшь, мвр. пёк... — Sava Chukalov, Russko-bolgarskiĭ slovarʹ, 1951 год

Той наша́рен ес червено Като хурка нова, Две черкезки глави пръснах В избата на Йова. Клети Куздо ме издаде: Гром да го удари! От днес вече пак зафащам Занаята стари! Ей гори, гори хайдушки, Много сте видяли! — Ivan Minchov Vazov, Izbrani proizvedenii︠a︡, 1950 год

А пък там, в дъното на западния хоризонт, дига се като облак някакъв си наша́рен с преспи купен на Пирин. Картината е достойна за възхищение. Ние продължихме пътя си по една пътека на стръммежду дънерите на разредените бели борики. — Ivan Minchov Vazov, Izbrani proizvedenii︠a︡, 1950 год

Да бъдеш наша́рен с белези, се счита благородно ; който няма белези, не е благороден. Да стоиш празен, това се смята най - хубаво, да обработваш земята най - безчестно, да живееш от война и грабеж най - хубаво. — Gavril I. Kat︠s︡arov, Dimitŭr Dechev, Izvori za starata istorii͡a i geografii͡a na Trakii͡a i Makedonii͡a, 1949 год

После ћа си клает пред себе скутина или бовча. А после над препашка ћа си клает колан, кой е од црвена чоа или кадифе, наша́рен со срма и обточен по краища - та со гайтан срмен и кой на оба - то краища имать по една нафта стребрена. — Vladimīr Ivanovich Lamanskīĭ, Zhivai͡a starina, 1899 год