Ударение в слове подир

Максим погледна през обзорния процеп: шосето беше все така право, затова той отново фиксира газта и излезе горе, като измъкна поди́р себе си Гай.

Погледна поди́р чудовището и изведнъж забеляза, че напречният път не е просто път, а просека, тесен прорез в гората - над него клоните не закриваха небето, както над шосето.

Той носи цилиндър висок, а ние все тичаме, тичаме, а поди́р туй, щом удари часът на бездействието, часът да напуснем шума всекидневен, тогава идва при нас раздвоението и не мечтаем ний вече за нищо.

И почти веднага поди́р него един по един започнаха да се разотиват събралите се - с пъшкане, стонове, пухтене, нищо не разбрали от казаното, но явно доволни от това, че всичко ще си остане като преди, че Магьосника не разреши опасния замисъл, съжали ни Магьосника, значи, защити ни, и сега можем да си доживеем живота, нали пред нас е вечност - десетина години, че и повече може би.

Той гледаше поди́р Мак дотогава, докато цялата група не се скри зад розовеещата издатина.